За Камена

История
Село Камена е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, античността и средновековието. В местността „Великденската цръква“ или „Цръквището“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековена църква с размери 12/6.5 метра.

Камена се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1606 и 1664-1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.

През 19 век Камена е селище със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Камена (Camena) е посочено като село с 85 домакинства и 103 жители мюсюлмани и 132 жители българи.
Поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с ориз и памук. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Каменно брои общо 330 души, от които 150 българи-християни, 180 турци.

Всички християни от Камена са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 176 българи патриаршисти.

Редовни събития
2 май – Борисовден – празник на черквата в Камена;
6 май – Гергьовден – празник на селото.